– Начално образование

Какво трябва да знаем по Български език и литература в края на 2. клас

 

ДУМАТА служи за назоваване на нещо: предмет, признак на предмета или негово действие. Разделя се на СРИЧКИ, в зависимост от гласните, които съдържа /ма-ма, у-чи-ли-ще, дом/ ПРЕНАСЯНЕТО на част от думата става, като се раздели на срички и се спазва правилото, че едносрични думи не се пренасят и не може да се оставя или пренася една буква от дума /слон, ри-ба, ба-рабан, бара-бан, оби-ча/. Ако в думата имаме съмнение за някой гласен звук, проверката се прави с друга дума, в която същият този гласен е под ударение: ръка – ръчен, пътека – път, картина – карта. Ако в думата имаме съмнение за някой съгласен звук, проверката се прави с друга дума, в която този съгласен е озвучен от гласен след него – кораб – кораби, ориз – оризова, твърд – твърди.
ГЛАВНИ букви пишем В НАЧАЛОТО на изречението и на ИМЕНА на хора, реки, градове……/В града дойде цирк. Владимир, Искър, Червен бряг, България…./ Думите свързани по смисъл образуват ИЗРЕЧЕНИЕ. /Столицата на България е София./ Чрез СЪОБЩИТЕЛНОТО изречение съобщаваме нещо. В края му се пише ТОЧКА. /Аз обичам България./ Чрез ВЪПРОСИТЕЛНОТО изречение задаваме въпрос. В края му се пише ВЪПРОСИТЕЛЕН знак. /Ще ходиш ли в парка ? Изреченията, свързани по смисъл, образуват ТЕКСТ. Всеки текст има ЗАГЛАВИЕ.
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ – това е изменяема част на речта, с която назоваваме предмети, животни, хора или техните имена. То може да бъде: нарицателно или собствено; има и умалително същ. име /куче, Шаро, кученце/. Откриваме го с въпрос: Какво е това? Кой е този? Определяме му род и число: м.р. – самолет, ученик /един/, ж.р. – роза, ученичка /една/, ср.р. – колело, дете /едно/, ед.ч. – град, мн.ч. – градове .
 ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ – това е изменяема част на речта, с която назоваваме качество или признак на предметите. То се СЪГЛАСУВА със същ. имена – приема рода и числото им и образуват СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ – червена роза, умно дете, роден град, палави деца. Открива се с въпросите: Какъв?, Каква?, Какво?, Какви? – голям, сладък, красив, добра, прекрасна, слаба, буйно, гладно, малко, трудолюбиви….
ГЛАГОЛ – това е изменяема част на речта, с която назоваваме действие или състояние на предметите. Открива се с въпросите: Какво прави?, Какво правят? Определяме число.

Когато в 1л., ед. ч. глаголът завършва на –а, -я, в 1л., мн. ч. се пише –м – играя – играем, върша – вършим. Когато в 1л., ед. ч. глаголът завършва на –м, в 1л., мн. ч. се пише – ме – спортувам – спортуваме, спирам – спираме.

ОБЩУВАНЕТО може да се осъществи с помощта на УСТНА и ПИСМЕНА реч.

ВИДОВЕ ТЕКСТ:

ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН ТЕКСТ е този, в който се разказва случка, в която участват различни герои.
ТЕКСТ-ОПИСАНИЕ е този, в който се разкриват признаци и качества на предмет, животно, растение, лице и други. Описание на цвете, домашен любимец, любим човек, играчка и други – преобладават съществителните и прилагателните имена.
ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ е този, от който читателят си представя това, за което се говори. Внушават се чувства.
ПУБЛИЦИСТИЧЕН (НЕХУДОЖЕСТВЕН) ТЕКСТ е този, с който се предават сведения, знания и други. Не се внушават чувства. Текстовите задачи по математика, синоптичната прогноза по телевизията, текстовете в учебника по Околен свят и други са нехудожествени текстове.

ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ:

СЪОБЩИТЕЛНИ, с които съобщаваме, разказваме. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с ТОЧКА „Аз съм ученик от трети клас.
ВЪПРОСИТЕЛНИ, с които задаваме въпрос. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с ВЪПРОСИТЕЛЕН знак „Ще пътуваме ли за Червен бряг ?
ИЗРЕЧЕНИЕТО е съставено от ДУМИ.
ДУМАТА може да има различни ФОРМИ (за род, число) –
умен, умна, умно, умни, умния, умният, умната, умното, умните

 

ЗАПОМНЕТЕ: формата не променя значението на думата !!!

 

ДУМИ, които са близки по значение,  се наричат СИНОНИМИ –

дим – пушек, тъмнина – мрак, студено – мразовито.

 

ПРАВОПИС НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

Правописът на гласните „А“ и „Ъ“ в крайната сричка на същ. имена от мъжки род единствено число се проверява с формите за множествено число.
ПИШЕ се „А“, когато проверяваната гласна не изпада (не изчезва) –  бухал – бухали, лекар – лекари.
ПИШЕ се „Ъ“, когато проверяваната гласна изпада – вихър – вихри, метър – метри.

ЗАПОМНЕТЕ – винаги правим проверка с форми на думата, за която се съмняваме. Ако нямаме правописен речник, по-добре да заместим думата с подходящ синоним!

 

ПРАВОПИС НА ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ

Правописът на гласните „А“ и „Ъ“ в крайна сричка на прил. имена от мъжки род се проверяват с формите за женски и среден род или множествено число.
ПИШЕ се „Ъ“, когато проверяваната гласна изчезне (изпадне)кръгъл -кръгли, объл – обли.)

ПИШЕ се „А“, когато проверяваната гласна не изпада (не изчезва)лъскав – лъскаво, гиздав – гиздави, пухкав – пухкави.

ПРАВОПИС НА ГЛАГОЛА

Когато в единствено число глаголът завършва на „М”, в множествено число завършва на „МЕ”пътувам – пътуваме; рисувам – рисуваме;

Когато в единствено число глаголът не завършва на „М”, а с друга буква, в множествено число завършва на „М”чета – четем; пиша – пишем; пея – пеем;
Частиците ЩЕ и НЕ се изговарят слято с глагола, но се пишат отделноще пътувам, не ще пътувам, не искам, не пиша, не слушам, ще съм, не ще е.

Какво трябва да знаем по четене в края на  2. клас и 3 клас

ПРИКАЗКИ

Приказки, в които се разказват случки от живота на хората, са битови приказки. В тях няма вълшебства. Героите са или лоши, или добри. В края на битовите приказки винаги побеждава доброто.

СТИХОТВОРЕНИЯ

Поетични произведения. Стихотворенията обикновено се пишат в куплети. Всеки куплет има определен брой стихове – най често четири. Пишат се в мерена реч – редуват се ударени и неударени срички в думите. Това носи определен ритъм на стихотворението. В края на всеки стих има рими – ритам – питам, ляга – бяга.

ПОВТОРЕНИЕ

В художествените текстове често се среща повторението на едни и същи думи. С него се изразява по-силно авторовото отношение към това, за което се говори. Среща се най-често в народните песни.

СРАВНЕНИЕ

Писателите и поетите често сравняват един предмет, лице, картина с други. Сравнението помага на читателя да си представи по-добре описваните предмети, лица, картини. При сравнението се използват думите: като, като че, тъй като, сякаш или се пише тире (очи – звездици).

НАРОДНИ ПЕСНИ

Народните песни са създадени от народните певци – неизвестни автори. Описват преживявания, случки и събития от живота. Мелодията се ражда заедно с думите. В нар. песни се използват много повторения, постоянни епитети, положителни и отрицателни сравнения, старинни думи. Хората са пеели нар. песни и в делник, и в празник. Няма куплети.

БАСНИ

Басните са кратки творби с изводи и поуки накрая, написани в проза или в стихове. Осмиват човешки недостатъци, макар и героите в тях най-често да са животни или растения, а по-рядко – хора. Известни баснописци: гръцки – Езоп, френски – Лафонтен, руски – Крилов, български – Петко Славейков, Стоян Михайловски.

РАЗКАЗ

Малък по обем литературен вид в немерена реч. Героят не се характеризира с много черти. Разкрива се случка от живота на литературния герой.

ЕПИТЕТИ

Така се наричат прилагателните имена в художествената литература. Придават нагледност и образност на текста.

 

Какво трябва да знаем в края на 4. клас

 

Общуването (или комуникация) е процес, чрез който хората, както и останалите живи организми и информационни системи, обменят помежду си информация. Той включва подготовката, съставянето и предаването на съобщения.От една страна участниците в общуването са тези които създават текста, а от другата са възприемащите този текст. Те общуват с помощта на устната и писмена реч.

Език и реч

Езикът е система от знаци, използвани за комуникация . Езикът е една система от думи и правила, речта е индивидуалното използване на системата.

Текст

Текст може да е откъс или пълен, цялостен текст; това е език, реч в писмен вид. Обикновено под текст се подразбира писмен текст.Всеки текст съдържа тема, заглавие и опорни думи. Темата на текста е това, за което се говори в него. Заглавието е свързано с темата. Подсказва най-важното нещо, казано в определен текст. Опорните думи са тези, които назовават най- важното в текста – главните герои и действията им. Свързват по смисъл изреченията в текста, помагат да се открие темата.Текстът може да бъде устен и писмен, в зависимост от това дали го изговаряме или пишем.Може да бъде художествен (когато авторът изразява лично отношение) или нехудожествен (когато съобщаваме научни факти, изводи, дефиниции). Може да бъде : описание (описват се качества и признаци на обект), повествование (случка, приказка,разказ), разсъждение (в който има твърдение, доказателство, заключение), писмо, покана, картичка, отзив, препоръка, съобщение.

Реч в текста  в текста може да има авторова, пряка, непряка реч и диалог.

Изречението е граматически организирано свързване на думи, със собствено интонационно и смислово значение.

По състав изреченията биват : прости (Това са изречения, съдържащи само едно сказуемо.Например: „Аз обичам.“) и сложни (Изречения, съдържащи повече от 1 или 2 сказуеми.Например: „Отидох у леля ми, която беше направила сладки.“)
По цел на изказването биват :съобщителни (Съобщителното изречение означава изказване на твърдение, съобщаване на информация, факт, събитие …), въпросителни (Въпросителното изречение служи най-често, за да зададе въпрос / да изиска определена информация), възклицателно (Възклицателното изречение изразява емоция) и подбудителни (означава най-общо, когато нещо е казано на някой с цел той да извърши дадено действие – заповед, забрана, молба, съвет).
Думата е езикова единица, която символизира и предава смисъл. Думите имат преки и преносни значения. Те са най-малката градивна единица на изречението. В текста, думите се отделят при изписването им чрез интервал. Извън прякото им (книжовно) речниково значение, думите също могат да се използват жаргонно. В изречението думата може да изпълнява главна (подлог и сказуемо) или второстепенна роля (определение, допълнение, обстоятелствено пояснение).

Подлогът е тази част на изречението, която показва кой извършва действието. Подлогът може да се изпълнява с няколко имена:

  1. Съществително име – Детето играе.
  2. Прилагателно име- Красивата се омъжи.
  3. Местоимение – То изчезна.
  4. Числително име – Петият спечели.

Подлогът на български се членува с пълен член.

 Сказуемото е част на изречението, която изразява дадено действие.( Аз купих мляко от магазина.)
Като част на речта думата е :
 Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително, е част на речта, която означава конкретни или абстрактни понятия, названия на лица и предмети и техните имена .Биват : собствени(Митко, Галя, България…), нарицателни (цвете, гълъб, държава…) и умалителни (цветенце, зайченце, детенце…)  Определяме му – вид, род, число, степенуване, членуване.

Прилагателно име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите. Прилагателното име се изменя по род и число, съгласувани с рода и числото на съществителното име, което характеризира. Определяме му – вид, род, число, степенуване, членуване.

Глагол, е част на речта, която означава действие или състояние на лице или предмет като процес във времето. Той се изменя по лице, число, време, спрежение, вид, залог и наклонение

Лично местоимение, е самостойна, изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително). Някои местоимения имат форми за лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват. Назовават участниците в общуването (аз, ние, ти, вие) лицата или предметите, за които се говори (той, тя, то, те).Определяме му – лице и число, а за 3л.,ед.ч. и род.

Наречие, е неизменяема, но самостойна част на речта, която пояснява действието откъм място (Къде?), начин (Как?), количество (Колко?),причина (Защо?) и време (Кога?). Не се променя по род, число, лице, време. Пояснява глагола (сказуемото) в изречението. То може да се степенува и с прилагателното име. Разликата между прилагателното име и наречието е, че прилагателното пояснява съществителното име, а наречието — действието. Лесно е да се установи разликата между прилагателно име и наречие, като се проследи менят ли се по род и число. Определяме му – вид, степенуване.

Числително име, е част на речта, която изразява количество или поредност. Числителните имена, които изразяват бройка, се наричат числителни бройни: нула, едно, две, три, сто и едно, две хиляди и т.н. Числителните имена, които изразяват поредност, се наричат числителни редни: първи, втори, девети, осемстотин и десети и т.н.Могат да се изразят с число-3 и цифра-три. Определя се – вид, род, число.
Думата може да е еднозначна (има само едно значение – лале, телевизор, учебник…)  или многозначна (означава различни неща – гребен за коса, гребен на вълна, гребен на петел). Думата може да има пряко значение (златен пръстен, златно герданче) и преносно значение (златни ръце – трудолюбив, златно сърце – добродушен).Когато думи могат да се заменят в изречението, без да се нарушава смисълът  му, те се наричат синоними (хубава, красива, прекрасна …). Думи с противоположно значение се наричат антоними (голям – малък, светъл – тъмен …).Думите, за които се чудим как и защо са се образували от определени звукове в определен ред, са много стари. Първите думи в езика означават най-важните неща: хляб, вода, земя, небе, човек, кон, вълк, работя, пея, млад, стар и др. Наричат се първични или непроизводни. Непроизводните думи са тези, които не са образувани от други думи. Производни думи са тези, които са образувани от други думи с помощта на представки и наставки. Нови думи могат да се образуват и когато пред корена се постави представка(ход, в-ход, из-ход) , към корена могат да се добавят представка и наставка(под-вод-ниц-а, о-глед-ал-о, пре-град-ен) , може да се добавят и по две-три представки и наставки(раз-по-ред-ител,  книж-ар-ниц-а). Има и сложни думи, те са тези, които са образувани от корените на две отделни думи и са свързани с помощта на –о-, -е- , или без тях (водомер, синеок, ранозрейка, кандидат – студент, помощник – аптекар,заместник министър). Състав на думата – Думи, които имат обща част и сходно значение, се наричат сродни думи. Общата част в група сродни думи се нарича корен.(лов, улов, ловец, залови, ловува). Онази част от думата, която стои пред корена, се нарича представка и служи за образуване на нови думи (научи, заучи, подучи, отучи, изучи). Онази част от думата, която стои след корена и служи за образуване на нови думи, се нарича наставка ( писмо,писател, писмен,писач). Тази част от думата, която стои след наставката и служи само за образуване на форми на думата, се нарича окончание (рисунка, рисунки, рисунките, рисунката).    Всяка дума е записана с букви, а при изговор чуваме звукове. В зависимост начина на произнасяне и дали се чува ясен звук, или звук и шум, или само шум, разглеждаме звуковете като две основни групи ( група на гласните – широки(а,о,е) и тесни(ъ,у,и),и група на съгласните – делят се на звучни (б, в, г, д, ж, з , дж, дз) и беззвучни (п, ф, к, т, ш, с, х, ч, ц).Съгласните, при които преобладава повече тон, отколкото шум се наричат сонорни. Това са: л, м, р, н, й.) Съгласната й е винаги мека.Съгласните ж, ч, ш са винаги твърди, т.е. нямат меко съответствие.Буквите я [йа, йъ, ьа, ьъ], ю [йу, ьу] и щ [шт] не означават отделни звуци, а са съчетания от звукове. Буквата а се произнася а след гласна олимпиада, след твърда или сонорна съгласна вана, жена, вила и в членувани форми от ж. р. радостта, любовта.Буквата а се произнася ъ след твърди съгласни в глаголни окончания пишъ, и в членувани форми от м. р. градъ, диамантъ.Единствената буква в българския език, която няма звукова стойност, а означава мекост на предходна съгласна е ь.Съчетание от две букви с един звук – дж и дз.В българския език има 30 букви, подредени в азбука, и 45фонеми : 6 гласни 39 съгласни а, ъ, о, у, е, и твърди – б, в, г, д , ж, дж, з, дз, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш и меки – б’, в’, г’, д’, з’, дз’, к’, л’, м’, н’, п’, р’, с’, т’, ф’, х’, ц’, й.